ПОГРЍЖВАМ

ПОГРЍЖВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; погрѝжа се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Със следв. подч. изр. съюз да или с предл. за. Полагам грижи, старания, усилия, труд за нещо, за извършване, постигане, осъществяване на някаква цел. Апостолът благодари на приятелите си за твърдото им държане и ги замолва да се погрижат .. за спасението на архива. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Швабите се погрижиха да натоварят стоките и да ги изпратят по реката, но Ицо и сам следеше всичко. Д. Талев, ПК, 137. Наскоро след нейното излизане [историята на Раич] българските търговци се погрижват да я разпространят сред нашите читатели. Б. Пенев, НБВ, 28. — Утре ще идеш да си прибереш багажа — рече той. — Аз ще се погрижа за паспорта. Г. Караславов, ОХ I, 266. Никой от нашите .. писатели не са е погрижил да събере народните наши песни. Ч, 1875, бр. 9, 408. // С предл. за. Полагам грижи, усилия, старания да помогна, да бъда полезен на някого. За него се погрижи пак поп Стефан, прибра го и го настани у дома си. Й. Йовков, Ж 1945, 148. Тя изглеждаше така съкрушена, че не се погрижваше даже за внучето си — парцаливо, немито от месеци, винаги гладно. П. Вежинов, НС, 10. [Лени] изтича в кухнята, дръпна Райна настрана и набързо я помоли .. да вземе вода и оцет и да се погрижи за болния. О. Василев, Т, 161. Време е да са помисли и за .. България, да се погрижим за злочестия народ, който толкова зле пострада в последньо време. НБ, 1877, бр. 72, 279. — Няма ли кой да се погрижи за това куче?

Списък на думите по буква