ПОГРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЍЗВАМ¹, ‑аш, несв.; погриза̀, ‑ѐш, мин. св. погрѝзах, св., прех. 1. Гриза (в 1 знач.) малко, кратко време. Тя [лисицата] знаеше, че заекът.., след като погризе от кората на младочките край реката, ще побърза да се прибере. Ем. Станев, ПЕГ, 39. Малкият погризва бисквитата, но му се вижда твърда и я оставя.

2. Само несв. Гриза (в 1 знач.) от време на време, понякога. Походните войнишки торби бяха бързо развързани, сто чифта здрави челюсти стръвно заръфаха спечения ръжен хляб, лакомо погризваха от коматите козе сирене. А. Гуляшки, ЗВ, 160. Щом зърна Стоянчо да погризва сладко-сладко сухия комат, Любен се приближи до него. Г. Русафов, ИТБД, 219. погризвам се, погриза се страд.

ПОГРЍЗВАМ², ‑аш, несв.; погрѝзна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Гризвам (в 1 знач.) малко. Вик за помощ към умирающите от глад в Хасковско се носи из въздуха. Там.. хиляди человеци изпитват страданията на тоя бич, щастливи, ако могат през два дена веднъж да погризнат коматче хляб. Ив. Вазов, СНЖ, 28. погризвам се, погризна се страд.