ПОГРОЗНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРОЗНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; погрознѐя, ‑ѐеш, мин. св. погрозня̀х, прич. мин. св. деят. погрозня̀л, ‑а, ‑о, мн. погрознѐли, св., непрех. Ставам грозен (в 1 знач.) или по-грозен. Противоп. разхубавявам се. Той я [жена си] завари.. заета с тия тайнствени приготовления около предстоящото раждане.. Лицето ѝ бе погрозняло, с подути устни и носът ѝ се бе разширил. Д. Талев, И, 493. Той погрозня, подпухна, заприлича на старец. Елин Пелин, Съч. III, 174. Нивите погрозняха. Добитъкът опаса тревата и отъпка странищата. К. Петканов, СВ, 117. Йерусалим беше погрознял, защото дверите на храма бяха изгорели, светилището запустяло. Н. Михайловски, ССИ (превод), 94.