ПОГРУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; погру̀хам, ‑аш, св., непрех. 1. Само несв. Грухтя, грухам¹ от време на време, понякога; погрухтявам. Сегиз-тогиз се откъсваше по някой лист .. и кацаше или върху покрива на хамбара, или върху кочината, където погрухваше едно прасе с жълточервена четина. Кр. Григоров, Р, 167. Гергин и Димо намериха .. Стоян Чимширов в свинарника. Облегнал се на бокса на един грамаден черносив нерез, той разговаряше с Веска .. Нерезът .. сърдито погрухваше, сякаш разбираше, че за него говорят. Ем. Манов, ДСР, 213.

2. Грухтя, грухам¹ малко, кратко време; погрухтявам.