ПОГРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГРЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.(рядко); погрѐя, ‑ѐеш, мин. св. погря̀х, прич. мин. св. деят. погря̀л, ‑а, ‑о, мн. погрѐли, св., непрех. Грея¹ (в 1 и 2 знач.), светя малко, известно време. Постой, погрей, мое ясно слънце, / да извеза братови ръкави. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Постой, погрей, мило ясно слънце, / та напечи камен варовити. Нар. пес., СбНУ ХlIV, 181.

ПОГРЯ̀ВАМ², ‑аш, несв. (рядко); погрѐя, ‑ѐеш, мин. св. погря̀х, прич. мин. св. деят. погря̀л, ‑а, ‑о, мн. погрѐли, св., прех. Грея² (в 1 знач.), топля нещо или някого малко, кратко време. Ясно го [либето] слънце погряло, / дребен го потец побило / по бело лице червено. Нар. пес., СбВСтТ, 323. Погрей ръцете си на печката да ги постоплиш. погрявам се, погрея се страд.

ПОГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; погрѐя се св., непрех. Грея се, топля се малко, известно време. Като си починаха и се погряха на слънце, нашите пътници се прибраха за нови премеждия и срещи. Ем. Станев, ПГВ, 38. Негов другар .., директор на комплекса, беше го поканил за няколко дни да му погостува и се погрее на слънцето. Д. Фучеджиев, Р, 316. — Ела да се погрееш на печката.