ПОГУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГУ̀КВАМ, ‑аш, несв. (рядко); погу̀кам, ‑аш, св., непрех. 1. Гукам малко, кратко време; погугуквам. Ще си сина заженя / гълъби да ми погукат, / пауни да ми посвирят, / гостето да ми веселят. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 416. — Тук аз имам една визита да връщам.. Ще ме прощавате. Довиждане! Погукайте си двамката. Б. Болгар, Б, 39.

2. Само несв. Гукам от време на време, понякога; погугуквам. Два гълъба са кацнали на дървото и погукват.