ПОГЪДЕЛИЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГЪДЕЛЍЧКВАМ, ‑аш, несв.; погъделѝчкам, ‑аш, св., прех. 1. Гъделичкам (в 1 и 2 знач.) леко изведнъж или кратко време. До мен .. е седнал байко .. Той взема шеговито да ме закача: ще ме бутне скритом изотзад, ще ме погъделичка .. Аз весело се браня и смея се. Т. Влайков, Пр. I, 47. Богдан прекара ръка по равния му [на коня] охранен гръб, погъделичка го по корема и го остави да пасе. К. Петканов, Х, 207. Погъделичквам със стръкче трева стъпалото на босия ѝ крак. М. Ненкова, МГ (превод), 11.

2. Само несв. Гъделичкам (в 1 и 2 знач.) леко от време на време. Косата му [на Слав] трябваше дълго да съхне, висеше на фитили по врата и все го погъделичкваше около ушите. Д. Фучеджиев, Р, 324.

3. Прен. Поласкавам някого или някакво чувство (самолюбие и под.) у някого. Неговото самочувствие беше поласкано преди всичко от вниманието на хората. Някои винаги намираха случай да му припомнят заслугите на фронта, да го погъделичкат с голямото отличие — ордена за храброст. В. Нешков, Н, 312. Съобщението на Огнянова за Лалкината привързаност .. сладко и дълбоко погъделичка неговото самолюбие. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 124. погъделичквам се, погъделичкам се страд. и взаим.