ПОГЪЗЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЪ̀ЗЕЙ, ‑еят, мн. ‑еи, м. Остар. и диал. Название на близък роднина, сват от страна на булката по време на сватбата. Погъзеите със свирни отиват у зетя вечерта след венчанието. Т. Панчев, РБЯд, 255.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: погу̀зей.