ПОГЪЗЀЙКА

ПОГЪЗЀЙКА ж. Остар. и диал. Название на майката и близките роднини на булката — жени по време на сватбата.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: погузѐйка, погузя̀йка.

Списък на думите по буква