ПОГЪ̀РЧВАМ

ПОГЪ̀РЧВАМ1, ‑аш, несв.; погъ̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Гърча1 (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време или от време на време.

ПОГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; погъ̀рча се св., непрех. Гърча се (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време или от време на време. Болният се погърчи, после инжекцията подейства и той дойде на себе си.

ПОГЪ̀РЧВАМ

ПОГЪ̀РЧВАМ2, ‑аш, несв.; погъ̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя лице от негръцки произход да възприеме народностното съзнание, езика и държанието на грък; елинизирам. Те [фанариотите] държат в невежество българския народ, за да могат лесно .. да разширяват пределите на своята духовна власт, като погърчват българското население. Б. Пенев, НБВ, 56-57. Те [българите] са в пълно невежество. Културата им е заличена от гърците, които са искали да ги погърчат. Д. Габе, МГ, 110. Както гърците имат голяма идея да погърчат цял свят, също тъй си са наумили и други народи, от които едни са сърбите и русите. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5, 222.

2. Заселвам селище, географска област с компактно гръцко население; елинизирам. Погърчвам Македония. // Придавам на нещо гръцки вид, облик, особености. Погърчи и името си, за да не си личи по нищо истинският му произход. погърчвам се, погърча се страд.

ПОГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; погъ̀рча се св., непрех. За лице от негръцки произход — възприемам народностното съзнание, езика и държанието на грък; елинизирам се. Те [гърците] искаха новото поколение да забрави матерния си език и като възлюби гръцкия, да забрави рода си и .. да се погърчи. Д. Немиров, Б, 48. Този калугер бил от Сливен, но погърчил се, обикалял по селата

и шпионирал българите. Н. Ферманджиев, РХ, 152. Които [славяни], за да могат да разбират словото Божие, са се научвали гръцки, те такожде лесно са забравяли езика си и народността си, сиреч погръчвали са се. М. Дринов, ППБН, 51-52. Пази Боже от българин, кога са погърчи и от циганин, кога се потурчи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 42.

Списък на думите по буква