ПОДАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ДАНИК, мн. ‑ци, м. Постоянен жител на една държава, който има всички права и задължения, произтичащи от нейните закони; гражданин. Временното правителство, като поема управлението на страната, обявява, че животът, имотът и честта на българските граждани, както и на чуждите поданици, живущи в България, са напълно гарантирани. С. Радев, ССБ II, 20. Бързо си каза, че никой не може да отговаря за другиго и че официалната политика на една страна няма защо да бъде приписвана на всичките ѝ поданици. Ст. Дичев, ЗС I, 294. Оженен за чужденка, до Освобождението той бе живял в Цариград като турски поданик, с навиците на човек, който навсякъде се чувствува у дома си. В. Геновска, СГ, 365. Уикенд .. означава края на седмицата, прекаран приятно от поданиците на Нейно британско величество някъде сред природата. Г. Друмев, УКP, 3.