ПО̀ДАНИК

ПО̀ДАНИК, мн. ‑ци, м. Постоянен жител на една държава, който има всички права и задължения, произтичащи от нейните закони; гражданин. Временното правителство, като поема управлението на страната, обявява, че животът, имотът и честта на българските граждани, както и на чуждите поданици, живущи в България, са напълно гарантирани. С. Радев, ССБ II, 20. Бързо си каза, че никой не може да отговаря за другиго и че официалната политика на една страна няма защо да бъде приписвана на всичките ѝ поданици. Ст. Дичев, ЗС I, 294. Оженен за чужденка, до Освобождението той бе живял в Цариград като турски поданик, с навиците на човек, който навсякъде се чувствува у дома си. В. Геновска, СГ, 365. Уикенд .. означава края на седмицата, прекаран приятно от поданиците на Нейно британско величество някъде сред природата. Г. Друмев, УКP, 3.

Списък на думите по буква