ПОДАНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДАНСТВО, мн. няма, ср. 1. Принадлежност на един човек към постоянното население на една държава, от което произтичат определени правни отношения между него и държавата, изразяващи се във взаимни права и задължения; гражданство. Те си имат паспорти с точно обозначение на поданството, на възрастта, на вероизпове‑

данието и на семейното положение. В. Йосифов, Избр. тв I, 23-224. Като преселници живели в Испания. За да бъдат по-сигурни, те приели испанско поданство и испански имена. Гр. Угаров, ПСЗ, 93. Всички родени в България, които не са приели друго поданство, броят се поданици на Княжеството. ПОУ, 11. Българско поданство. Чуждо поданство.

2. Остар. Подчиненост, зависимост на една държава, народ от други. В жалостно поданство на гърците, българете потеглили черно тегло цели пят годин до смъртта на Цимисхия. ВИ, 123. Тойзи български народ .. многажди мечъм и кривакъм е съкрушавал [Византия] и в поданство държал. Г. С. Раковски, П I, 29. В 343 лето.. тии повикали на помощ римляните, като им ся обещали да стъпят в тяхно поданство. Й. Груев, КВИ (превод), 38.