ПОДАРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДАРУ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар.); подаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Подарявам, дарявам. Щедър човек е оний, който знае да ограничава потребните. Нечувствен ще е, който подарува безмерно. А. Никопит, УД (превод), 296. Человек е богат, кога ся благодари на онова, което му Бог подарува. А. Гранитски, ПР (превод), 40. Вси дарува убава невеста, / подарува три иляди сватои. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 106.