ПОДАРЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДА̀РЪК, мн. ‑ци и (остар.) -рки, след числ. ‑ръка, м. Предмет, вещ и др., които се дават, поднасят на някого в знак на добри чувства, благодарност или по други (религиозни, ритуални и др.) подбуди; дар. С течение на времето д-р Гаше натрупал значителна сбирка от картини, част от които били купени, а други получил като подарък от художниците срещу оказаната медицинска помощ. Хр. Ковачевски, СК, 128. Новогодишната елха трепереше на сцената, отрупана с подаръци за малките: топли вълнени чорапки, каучукови шушонки, ръкавици, шалчета, книги. А. Каралийчев, НЗ, 121. Всичкото имане, което той беше натрупал и скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци за Рада. Й. Йовков, СЛ, 12. Срещу нея в иконостаса.. стояха изправени икони, зад които се показваха светогорски щамби, благочестив подарък от поклонници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. Коледен подарък. Сватбен подарък.

— Друга (остар. и диал.) форма: пода̀рок.