ПОДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. При означение на получателя — с косвено допълнение с предл. на или с местоим. в дат. и (остар. и диал.) с пряко допълнение или местоим. във вин. Давам, поднасям нещо (предмет, вещ и др.) на някого в знак на добри чувства, благодарност или поради други (религиозни, ритуални и др.) подбуди; дарявам. В едната си ръка държеше златна верижка с внизано на нея кръстче.. — Подарявам го на детето. Ето слагам го на шийката му. Г. Райчев, ЗК, 189-190. Бе забравила да сложи на шията си трите реда бисери, които баща ѝ бе подарил на сватбата. М. Грубешлиева, ПП, 168. Те [децата] бяха разбрали още тогава, през тежките дни на войната, че е винаги по-радостно да подаряваш, отколкото да получаваш, да твориш, отколкото да ползуваш. Е. Каранфилов, Б III, 333. Новороденото дете подариха с дребни парици. Ст. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 361.
2. Прен. Правя, извършвам нещо, което е силно желано от някого, което му доставя радост, удоволствие. Ето че той срещна Анна .., пареше го още целувката, която му подари преди заминаването си за Цариград. Д. Спространов, С, 235. Драга Женичка, подарявай ми по-често срещи, да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. Освен с интереса към личността и творчеството на писателя публиката бе изпълнена с оживление от очакване на някаква интригуваща изненада.. Не се забравят тия два часа, които той [Пенчо Славейков] ни подари. К. Константинов, ППГ, 176. // Правя или ставам причина някой да получи нещо, което е ценно и важно за него; дарявам. Плененият Осман паша така също поздравил черногорския юначен властител; като отговор на това, князът му подарил свободата. НБ, 1876, бр. 55, 215. Деций .. са помолил на боговете на светлината и на преизподнята, за да подарят на народа му победата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 224. Слободно ся на‑
дей, че Бог ще ти подари на чадото благополучие и здравие. Й. Груев, КН 7 (превод), 81.
3. Остар. и диал. При означение на получателя — с пряко допълнение или с местоим. във вин. Поднасям някому някакъв дар (обикн. сватбен или годежен) според обичая или традицията; дарявам; дарувам. Той влезе в церква, закри младоженците со златен плат и подари ги с разни други неща. ЦВ, 1859, бр. 421, 1. Еснафите и учениците наредиха ся да честитят на младоженците .. и подаряваха любезний свой учител с разни домашни сосуди. ЦВ, 1858, бр. 421, 1. Па изнесе господарски дарби, / та ги дари ризи копринени / и подари триста свата, / триста свата с бяли ата. Нар. пес., СбНУ ХIV, 72. ● Нар.-поет. Обикн. дар подарявам и дарба подарявам. Най-подир у дома да додеш, / яз ша ти дарба подаря, / щото ми Господ помогна. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 204. Царък си сватбу запраи, / целуту войску дари дарува / и мене дари подари. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 117. подарявам се, подаря се страд. Той носеше .. черна риза с бели кантове — униформата на една родолюбива организация. Тия ризи се подаряваха щедро от богатите на бедните членове на организацията. Д. Димов, Т, 217. В ХIХ-ий век Сръбия, Влашко и Молдавия добиха свое народно управление под връховното господарство на султана и на Гръция ся подари независимост. Й. Груев, УЗ, 53.
◊ Подарявам / подаря живота на някого. Книж. Пощадявам, помилвам някого, когото съм искал да убия, погубя. Тогава се застъпиха пашите, които с ужас видяха как лекомислено Мохамед реши да погуби най-личния между тях. — Господарю, подари му живота! — викна Халил паша. А. Каралийчев, В, 142. "Ой, невежи мъже и войници.. / Подарявам живота на вази и ви пускам на свобода вкъщи." В. Марковски, ПЗ, 284.