ПОДАЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДАЯ̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Скромна парична сума или вещи, храна, които се дават, даряват на някого от състрадание,

милост или по други подбуди; милостиня. Бедни сирачета .. простират ръце и с нажалени очи чакат подаяние. Елин Пелин, Съч. II, 15. Чува денем тъжните звуци на шотландска гайда или на стар, носен през рамо малък орган, с който просяци измолват подаяние. М. Кремен, РЯ, 337. Сега живееше от подаянията на роднините си, не работеше нищо и даже понякога нямаше какво да яде. Д. Димов, ОД, 59-60. Даровете и подаянията пред иконата растяха от ден на ден. Й. Йовков, Ж, 1945, 235. // Дарение или дар, материална помощ и под., които унижават, обиждат този, за когото са предназначени. Прие новогодишен подарък от най-върлия .. враг! Той не намери у себе си капка.. гордост, за да върне обратно това подаяние. А. Гуляшки, ЗР, 111. Някаква смазана, саката гордост — която не красеше Али, както би красила другиго — го караше да отхвърля всяка помощ и подаяние, дошла откъм пашовия конак. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 437. И го [хляба] получаваше не като подаяние, а с достойнство като доброволен данък от добри другари. Т. Харманджиев, КЕД, 38.