ПО̀ДБЕЛ

ПО̀ДБЕЛ1 м. 1. Многогодишно тревисто растение от сем. сложноцветни с жълти цветове и сърцевидни назъбени листа, отдолу покрити с бели власинки, разпространено по влажни места, глинести сипеи и около реки, листата на което се използват в народната медицина и фармацията. Tussilago farfara. Това [растение] е покрито с тънки люспици и бял пух — затова не се плаши от студа. Нарича се подбел. П. Бобев, ЗП, 95. На припек по полянките, незатулени от зеления шатър на буките и дъбовете, цъфтяха много билки. Най-скромен беше подбелът. Л. Галина, Л, 127. Тук-там нацъфтяха златните главички на подбела, а под голите храсти надникнаха усмихнатите очички на синчеца. П. Бобев, ГЕ, 132. Под Стенето, където бялата вода извира, провира се зелена папрат между подбел и съсънка. Ламар, ГМ, 3.

2. Листата на това растение, които се използват за приготвяне на отвара и др. Жени и деца плъпнаха из гората да събират билки и диворастящи плодове .. цялото циганско население се заби в горите да бере подбел, дива мента и маточина. Й. Радичков, СР, 156. И на раните баба попадия беше майсторка. Какви ли лапи не правеше от .. жиловлак, подбел и кантарион. Г. Белев, ПЕМ, 17. // Изсушени листа от това растение като билков чай. При кашлица се пие чай от подбел.

ПО̀ДБЕЛ

ПО̀ДБЕЛ2 м. Остар. и диал. Мазнина или застройка в ястие; забел, подбела.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква