ПОДБЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБЀЛВАМ, ‑аш, несв.; подбѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Прибавям мазнина или застройка към ястие (чорба и др.); подбелям. подбелвам се, подбеля се страд.

◊ Подбелвам / подбеля очи. Разг. Поглеждам силно нагоре или по друг начин, при което се вижда само бялото на очите ми, обикн. при припадък или за да сплаша някого. Без да се владее, Младен смъкна забрадката ѝ, улови я за косите и с все сила я блъсна в стената. Тодора изхълца, подбели очи и падна на земята като мъртва. К. Петканов, БД, 154. — Пейко, полей ги с газ и ги запали! — махна с ръка Димо .. — Ти много да не знаеш — шиле такова! — подбели очи Димо. К. Петканов, МЗК, 285.