ПОДБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДБИВ м. 1. Разг. Обикн. в съчет. с предл. на. Шега. — Не знам на твоето палто какво още би се скъсало — рече на подбив Покорни и му изгледа мръсния дрипел. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 84. — Пея днес в Дома на покойниците и каруцарите в механата ми викат на подбив зам.-поп. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 4.

2. Остар. и диал. Подигравка, присмех. — Ти си винаги сербез, зная — с нескриван подбив го прекъсна мама. С. Чилингиров, ХНН, 189. — Деяна си има вече зет — защо му са аргати! — подметна червендалестият селянин. Погледите на всички се впиха в прежния Деянов ратай, за да видят какво ще прави след тоя парлив подбив. Г. Караславов, СИ, 103. Макар Илийко да беше станал за подбив на хората, Дельо добре знаеше кой е той и какво може. А то, гдето се е пропил — нищо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 126. Показа се и Донка на вратата.., чу и подбивите на нейните дружки, връцна се вкъщи и се прихлюпи да плаче. Китка V, 1886, кн. 14, 37.

◊ Вземам / взема на подбив някого или нещо. Разг. Подигравам се, присмивам се на някого или нещо. На другия ден Калчо тръгна за нивата. Хората, като го гледаха, че е нарамил мотика и бъкел, се усмихваха и го вземаха на подбив, а на Радка чак ушите се червяха от срам. Ил. Волен, ДД, 120. Съпротивата на стражарите да спрат множеството се превърна в комично боричкане със стачниците. Някои от работниците ги взеха на подбив: — Ей, кутрета!... Стига сте се преплитали в краката ни. Д. Димов, Т, 286.