ПОДБИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБЍВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от подбивам¹ и от подбивам се. На гара Волуяк подбиването на траверсите при нивелирането на пътя става с подбивни машини. ВН, 1961, бр. 2976, 2.

ПОДБЍВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от подбивам² и от подбивам се.

ПОДБЍВАНЕ³ ср. Отгл. същ. от подбивам³ и от подбивам се. Какъв резултат се гони? Разпадане на стопанството, обезверяване, проваляне на кооперативната идея. И, разбира се — подбиване авторитета на партията. А. Гуляшки, МТС, 121.