ПОДБИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДБЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подбия1 като прил. За крака, ходила и под. — който е натъртен, набит от продължително натоварване, ходене. Малцина от четиридесетте хиляди войници, които тръгваха срещу българските земи, щяха да доживеят мига, когато подбитите им крака ще превалят последното бъл‑
гарско било. А. Дончев, СВС, 561. "Далеч ли е, чичо, Цариград?" — пита дядо Петко работните селяни.. Сипнала не сипнала зора, става дядо Петко .., нарами торбицата и пак повлачи подбитите нозе. Ал. Константинов, Съч. I, 285-286. Както си беше по скъсани чорапи и подбити пети, зачука с тояжката и като се подпираше о стената, излезе на двора. Б. Несторов, СР, 252.