ПОДБРА̀ДНИК

ПОДБРА̀ДНИК, мн. ‑ци, ж. 1. Мека част под брадата; подбрадие. Отслабнал беше още повече, набръчкана кожа висеше отдоле подбрадника му. Й. Йовков, Ж 1945, 139-140. Тая слизаше в подземието заран, приклекваше до главата на учителката и подпряла подбрадник до събраните си колене, почваше своето. А. Страшимиров, Съч. V, 391. Ветрецът си играеше със свободните отпуснати крилца на пъстроцветната копринена връзка, изящно превързана под гладко избръснатия подбрадник. Н. Попфилипов, РЛ, 118-119.

2. Съвкупност от двете задни части на долната челюст. Очите ми внезапно са привлечени от образа на търговеца насреща .. Долната му челюст е повече развита, тежък, масивен подбрадник, врат на охранен вълк. З. Сребров, Избр. разк., 178. Издяланият като камък профил на скулптора. Този волев, широк подбрадник. Бл. Димитрова, Лав., 41. Преди петнадесет години аз тренирах бокс и си спомних някои неща от онова време и гледах да улуча противника в подбрадника. Н. Драганов, ТМС, 149.

3. Удължена част от шапка или шлем, която се прикрепва, поставя под брадата, за да топли шията или да предпазва. Колкото и да напрягаха очи, хората не можеха да видят бойците. Зърваха само за миг някоя глава в малкия отвор върху челната част на танка.. Тези глави бяха почти скрити в кожените шапки с подбрадници. П. Славински, ПЗ, 25. Трактористи с ушанки с развени подбрадници махат от седалката на трактора. В. Ченков, ЗХ, 132. Тълпата не обърна внимание и продължи към караулното помещение. Но скоро се спря: прекъсна я полицейски ескадрон от мустакати стражари, нахлупили фуражки с подбрадници. М. Кремен, РЯ,212. В яките ризници от плетени железни жици и в кованите шлемове с подбрадници и наушници стрелите се чупеха като стъклени. Ст. Загорчинов, ДП, 434-435.

4. Спец. Приспособление, което се прикрепва към корпуса на цигулка или виола, за да направи по-удобно държането ѝ под брадата при свирене. [Камберов] допря подбрадника на цигулката до острата си челюст, замахна с лъка. А. Гуляшки, Л, 13.

5. Накит от нанизани стари монети, който опасва лицето и минава под брадата. Като гледа човек тези чапрази, колани, подбрадници .., неволно си помисля: какъв ли ще да е бил изгледът на кръшните хора̀, когато

жените са окачвали тези кичила? Н. Хайтов, ШГ, 107. Закаченият от двете страни на кръжилото подбрадник се състои от двоен, гъсто и изкусно оплетен низ, направен от прилепени една върху друга сребърни парици, наречени бабки или чисти пари. СбНУ LV, 12. Сокаят се задържа чрез подбрадника, направен от .. сребърни стари пари и ред червени мъниста. СбНУ LV, 20. Нанизи и украшения старобългарски са следнии: кръжила сребърни .., подбрадници, огърлици, гривни, пафти. Г. С. Раковски, П I, 87.

6. Диал. Лента или връзка за прикрепване на шапка и др. под брадата. Жените слагали на главата малък металически обръч, наречен "шапел" (шапчица), която прикрепяли с копринен подбрадник. Б. Божиков и др., ИО, 30. Мъжко си дете добихме / .. / мама не го е видяла, / дарба не го е дарила — / копринена шапчица / с сребърен подбрадник. Нар. пес., СбНУ ХIV, 80.

7. Остар. и диал. Долното дърво на ярем, което минава под шията на впрегнато животно.

— Други (диал.) форми: подбрѐдник, подбрѐнник.

Списък на думите по буква