ПОДБУДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБУ̀ДА ж. Вътрешна причина, поради която някой извършва нещо, свързана с неговите чувства, убеждения, разбирания и под.; подтик, мотив, основание. Борис изказа своята готовност да отиде в четата, щом налагат нуждите на народното дело, но не каза нищо.. за личните си подбуди за това свое решение. Д. Талев, И, 254. Коя е била подбудата за тази решителна стъпка — не е известно: може би любовно приключение, горчиво разочарование или дълбок прелом в душата на пробуждащата се жена. М. Кремен, РЯ, 314. Политическият характер на обира се подчертава и чрез чисто идейните подбуди, с които някои от подсъдимите обясняват своите действия и намерения като членове на една националнореволюционна организация. Ив. Унджиев, ВЛ, 288. Ето, някой убил някого, лишил го от живот.. и се започне разследване: как, защо, кога, при какви обстоятелства, по какви подбуди... Ст. Чилингиров, РК, 222. Ни приятелски чувства, ни морални подбуди, ни религиозни скрупули не са могли да го спрат пред опасните изкушения. СбНУ LII, 131.