ПОДБУДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБУДЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който подбужда към извършване на някакво действие. Мотивите на тия три убийства .. лежат вече в дълбоки нравствени бури. Само стихийни страсти или ярости могат да бъдат подбудителни причини. Ив. Вазов, Съч. Х, 19. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да бъде почтена и уважавана личност, но като зная какви са били подбудителните мотиви на неговата деятелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да го уважавам. Ал. Константинов, Съч. I, 121. Тя [човешката природа] все пак тъй си е устроена, щото необходими са особени подбудителни средства, като награди и преимущества, за да се предизвика у средний човек най-голямото напрягание на силите му. ССГ (превод), 61. Умееше, чрез подбудителни писма против грабителите, да разпалва още повече и поощрява и водителите, и населението. Ил. Блъсков, СК, 18.