ПОДБУЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБУЖДЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Подбуда (в 1 знач.), подтик, мотив, основание; побуждение. Защо не можем да спуснем стълба в човешката душа .. и да узнаем извора, тайните подбуждения на човеческите действия? Ив. Вазов, Съч. IХ, 139. Материалният интерес управлява

всичките действия на скъперника.. Никакво морално подбуждение не предшествува, никакво разкаяние не последва действията му, насочени .. към добиване на изгоди. Ал. Константинов, БГ, 50. Не е ли най-естествено, че които хора оставят бъдащността си на случай, на времянни подбуждения, на страсти и пр., те няма да жънат добра жътва? А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 13.

2. Външно, чуждо въздействие върху някого за извършване на нещо; внушение. Дяволът никога и никого на добро не учи — всичкото зло в света е негова работа; ето защо трябва да се не слушат неговите подбуждения. Ц. Гинчев, ГК, 159. Започнаха да представят въстанието [в България] като следствие на някакви си вънкашни подбуждения и подстрекателства. НБ, 1876, бр. 38, 139.