ПОДБЯГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДБЯ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; подбя̀гна, подбѐгнеш, мин. св. подбя̀гнах, св., непрех. Рядко. 1. Само несв. Подтичвам. Кметът отвори вратата, чу се тиха команда и войниците се източиха, като подбягваха леко. Г. Караславов, ОХ II, 576. Едни от кравите бързо свикнаха с помещението ..; други се мотаеха около яслите .., ръчкаха се и подбягваха. И. Волен, МДС, 178.

2. Притичвам, изтичвам. Старецът подбягна, като почукваше с дряновицата, поизвиваше се назад и като съгледа една по-пряка пътека, сви по нея. Н. Кирилов, ПД, 74. Сивуша беше някакъв весел, закачлив характер — ще тръгне между кравите и тая ще подмушне, покрай оная ще се тръкне и ще подбегне. И. Волен, МДС, 190. Моли ми се и върви: "Ела, Мине, ела." Аз подбягвам напреж. М. Кънчев, В, 74-75.