ПОДВЀТРЕН

ПОДВЀТРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и прил. Спец. 1. За склон, бряг, част от населено място и др. — който се намира от тази част на планина, суша, населено място, която е противоположна на посоката на преобладаващия вятър и е защитена от него. Противоп. наветрен. По западното крайбрежие най-дъждовното време е лятото, когато духат югозападните мусони, а по източното крайбрежие обратно — през зимата, кога‑

то духат североизточните мусони. Тези разлики се дължат на обстоятелството, че през лятото западните склонове са наветрени, а през зимата — подветрени. А. Тилев, Ф, 30. Санитарно-хигиенните изисквания са стопанските дворове и ферми да бъдат разположени в подветрената страна на населеното място или пък да са запазени от ветровете чрез заселяване със защитни горски пояси. М. Минчев и др., З, 63. Сравнете гореспоменатите подветрени брегове на северните материци с техните наветрени брегове между същите паралели на страната. Д. Витанов, ФГ (превод), 53.

2. За борд на плавателен съд — който се намира от тази страна на плавателния съд, която е противоположна на посоката на вятъра по време на движението. Противоп. наветрен. Платноходните кораби, леко наклонили се на подветрения борд и полюлявайки се върху вълните, са се плъзгали бързо по водната равнина. Д. Богданов, ТА, 18.

Списък на думите по буква