ПОДВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍВАМ, ‑аш, несв.; подвѝя, ‑ѝеш, мин. св. подвѝх, прич. мин. страд. подвѝт, св., прех. 1. Извивам надолу или навътре, прегъвам, огъвам краищата на нещо. Само едно не ми хареса — начина, по който се правеше леглото. Одеялото винаги биваше подвито от всички страни под дюшека, така че трябваше да лежа увит като какавида. Г. Белев, КВА, 73. Той с наслада гледаше чевръстите движения на ръцете ѝ, с които сръчно разгръщаше и подвиваше вестника. Ив. Вазов, Съч. ХII, 175. Подви краищата на банкнотите и ги затъкна на ковьорчето на стената. Д. Кисьов, Щ, 424. Шарен килим, луде, постилаше, / краища му, луде, подвиваше, / за двамина, луде, луди-млади. Нар. пес., СбВСт, 201. // Завивам краищата на мустаци, коса. Той е подвил мустаци нагоре, върти очи насам-ната‑

тък. Д. Немиров, Б, 114. Подвивам перчем. △ Подвивам бретона си с маша.

2. Повдигам нагоре дреха или част на дреха (ръкави, поли и др.), като я навивам или свивам; запретвам¹, възпретвам, засуквам. Весело и юначно гледаха очите им: кой сучеше дългите си въси напук на жара и на неприятелите, кой подвиваше ръкава си. Ст. Загорчинов, ДП, 433. — И ти ли, Гуне, си подвила поли — да белиш платна. Ц. Церковски, ТЗ, 114. Видях, че ще те претрепят, хвърлих топора, колчана; копието запокитих, нали, па току най-накрая подвих нагоре полите на ризницата и опречих гърдите. Й. Вълчев, СКН, 132. Родилката.. си захапва косата и си подвива на пояса престилката, за да не ѝ изтече млякото. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143.

3. Сгъвам, прегъвам силно краката си в коленете при сядане или клякане, така че долната им част под коленете да прилепне до бедрата или да се прибере под стола, седалката. Докато Дончо подвиваше дълги крака по турски върху възглавницата, пристигнаха трима момци с кривнати заострени калпаци. Д. Марчевски, ДВ, 16. Той [Вълко] завърши замислен, като че говореше на себе си и подви нозе под столчето. Ем. Станев, ПЕГ, 70. Найден блъсна къщната врата и влезе. Там, до огнището беше подвила крака Нона, държеше обтегната на колената си малка детска дрешка и ронеше сълзи. Г. Райчев, ЗК, 127. Бабичката седна отново и въздъхна. Владимир подви крак на тревата до нея. Й. Вълчев, СКН, 619.

4. Огъвам, свивам леко част на тялото (крака, колене, ръце, врат и под.). Като подвиха [елените] предните си крака и наведоха глави, противниците се втурнаха едновременно един срещу друг. Ем. Станев, ЯГ, 110. Все без пари ги [децата си] прокарва, че били малолетни. Да чупят прозорци и да бесят хорските котета са цели дангалаци, а сега си подвиват коленете, снишават се и за малки минават! Чудомир, Избр. пр, 184-185. Сълзи излязоха на очите му, но в тоя миг една щастлива идея го осени .., тръсна побелял перчем, подви ръце в лактите си и запя с бодър глас. А. Гуляшки, ДМС, 100. Той [Иван Дълбоков] подви врат към колата на Панко, направи му впечатление многото сено и му подвикна: — Ти на оран ли отиваш или от сенокос се връщаш! Д. Ангелов, ЖС, 370-371. // За животно — извивам, огъвам опашка надолу и прибирам края ѝ навътре, към тялото. Щом го [Иван] видя, кучето подви опашка, изплези език и отстъпи към портата. Ст. Дичев, ЗС II, 190. Котка ще се зададе отнякъде, ще погледне нагоре, ще подвие опашка и отмине — не смее да дебне или да се покачи в дървото. Й. Радичков, СР, 93. Зайците се пръснаха по гората кому къде очи видят. Лиса подви опашка и полека и заднешком отстъпи и шумна в гората. Елин Пелин, ПР, 61.

5. Диал. Превивам, огъвам клонче и го заравям в земята да пусне корен, за да го пресадя. Първан отиде на лозето да подвие и да подреже някои лози. Л. Каравелов, Съч. II, 135.

6. Диал. Скопявам животно, като прегъвам, огъвам по определен начин тестисите му. — Имам аз верни хора, но друго гледа чуждото око, а друго вижда стопанското. Оная година подвиха без мене пет жребета; е, уж все онзи човек ги подви, който ми подвива всяка година, ама две се повредиха. Ц. Гинчев, ГК, 252. подвивам се, подвия се страд.

ПОДВЍВАМ СЕ несв.; подвѝя се св., непрех. 1. Краищата ми се огъват, извиват навътре. — Я как се е подвила яката ти навътре! Мирувай. Не върти глава като муле. Та-ка... Хайде сега при тях! Д. Калфов, Избр. разк., 248. Опитаха с нокти да пробият зрелите зърна [на царевицата].. и ноктите им се подвиха. Ст. Даскалов, ЕС, 191. — Косата ти много хубаво се е подвила.

2. За крака, колене — не мога да се задържа прав, опънат и се огъвам, подгъвам, обикн. при умора или силно вълнение. Отмалял от радост, дядо Генко едва можа да слезе по стъпалата. Краката му се подвиваха като на пиян. Ст. Даскалов, МЧ, 153. Полека-лека краката ми фанаха да се уморяват, коленете — да се подвиват. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 20.

◊ Не подвивам крак. Разг. Работя много, непрекъснато, без да си почивам. Тези летни месеци бяха златни за овчарите на Матей кехая.. В тия месеци Матей кехая не подвиваше крак, осъмваше и замръкваше в полето. П. Константинов, ПИГ, 188. От къщи — на работа, от работа — вкъщи, приведена над чуждото пране. Все тича, шета — крак не подвива. Ив. Планински, БС, 6. Подвивам / подвия врат<а> <си> пред някого, нещо или самост. Разг. Подчинявам се на някого, нещо, ставам покорен, смирен. Съгласи се най-после Сиракът.. и подви врат. Ц. Церковски, Съч. III, 271. Койка уж беше подвила врат пред бащина воля... П. Тодоров, И I, 100. — Син ми си подвил врата, не смее гък срещу тебе да каже! П. Тодоров, Събр. пр II, 125. Подвивам / подвия гръб. Разг. Трудя се много, работя тежък, непосилен труд. През време на летните ваканции Илия от тъмно до тъмно подвива гръб на нивата, воюва за оскъдното парче хляб. Ив. Богданов, СП, 304. Подвивам / подвия крак (нозе, коляно). Разг. Почивам си след тежък, уморителен труд. — Ха полегни на рогозката. Ще подвия крак и аз, но да видя как ще потръгне брашното. Кр. Григоров, ТГ, 96. Не оставяше [Бабулев] да подвият нозе ни майка му, ни по-малката му сестра, която .. бързаше да му угоди във всичко. Д. Талев, ПК, 601-602. Хората не сварваха коляно да под‑

вият — тъкмо седнеха да почиват по пладне, отнякъде се задаваше черният кон на Божил. Д. Яръмов, БП, 116. Подвивам / подвия ръкави. Разг. Залавям се усърдно за работа, започвам усилено да се трудя; запретвам се. — Не, Панайотка трябва да се ожени! .. Само Костадиновия син... Ако не днес, утре той ще трябва да влезе в тая къща. Той ще подвие ръкави и.. всички бъркотии ще оправи... Д. Немиров, Б, 98-99. Подвивам си / подвия <си> опашка<та>. Разг.; Подвивам <си> / подвия <си> куйрук<а>. Простонар. 1. Не постъпвам според убежденията или интересите си, отстъпвам пред някого, ставам покорен. — Какво направихте тука с чорбаджи Денчо Халача? Нищо... Той ви изпсува и вие подвихте опашки... Ст. Дичев, ЗС II, 617. "Не знаеш ли, че за всяка молба се депозира съответно заявление?" Директор... какво да го правиш! Подвих си опашката и влязох при телефониста, та направих заявление и го дадох на архиваря. Н. Хайтов, С, 123. — Навярно ще ида пак на някой от строежите в провинцията — каза той. — Е, това много ти подхожда .. Цапнали са те по муцуната и ти си подвиваш куйрука и побягваш, дето ти очи видят. Ем. Манов, БГ, 12.2. Преставам да върша своеволия или да правя каквото искам, без да се съобразявам с другите, ставам мирен, смирен. Ами, той няма срам. Сега подви опашка и взе да се увърта само защото си прави други сметки. На твой гръб да се издигне. Ст. Даскалов, ЗС, 284. — Мислил ли си, че ти — някой си Първан от Конаре, Филибешка кааза — ще излезеш наглава с Кара Фейзията! .. Ох, мале, кучият му син! Подви ли си куйрука, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 651.