ПОДВЍКВАМ

ПОДВЍКВАМ, ‑аш, несв.; подвѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подвѝкнат, св., прех. и непрех. 1. Викам, извиквам от време на време нещо; провиквам се. Човекът започна да вика: "Кукуригу!" Децата се спират, посбутват се едно друго и започват да подвикват хорово:"Кудкудяк!" Й. Радичков, СР, 179. Всеки първи ездач от всяка нова редица подвикваше името си. А. Гуляшки, ЗВ, 499. Като се понахраниха и обърнаха по някоя и друга чаша, гостите започнаха да подвикват, че виното е горчиво. Й. Вълчев, СКН, 137. Подвикнеш из нея, а гласът ти затрепти, усили се и се пръсне на всички страни. Гора като градина. Ст. Станчев, ПЯС, 34. Манол спря коня пред колибата и подвикна, никой не се показа. Ем. Станев, ИК, 488.// Надавам викове като израз на добро настроение, радост и под. или по време на игра, танц и др. Дядката стана и почна тежко да играе, като гледаше в краката си и подвикваше:"ухъ, ха-ха... де, удри". Елин Пелин, Съч. I, 28-29. Момите тихо подемат песен. .. — И-ху... — от време на време подвикват немирните ергени. Ц. Церковски, Съч. III, 193.

2. Казвам, съобщавам силно, с вик нещо, така че да бъде чуто от някого; извиквам. Като измина няколко крачки той [Евлоги] се спря,.. и реши да подвикне на бягащите: — Карайте надясно, през площада! А. Гуляшки, Л, 183. Подпоручикът видя момчето и без да разпитва много за него, тутакси подвикна да спре. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 372. — Хайде, хайде, невесто, — подвикна помощника, — върви си, не мога да ти помогна. Елин Пелин, Съч. II, 148. Тя подвикна към другата стая: — Мамче, моля ти се, дай ми и топката. П. Славински, МСК, 17. Нар.-поет. Виком подвикна. Си виком подвикна [Велко чобан] триесет овчари: / Де ги, рече, триесет овчари, яз ке ода на мойо вилает. Нар. пес, СбНУ XXIX, 105. // Казвам, изричам силно, с вик името на някого, за да се обърна към него, при поздрав или да го призова. Филип сложи ръка пред устата си и подвикна: . Мари-и-ия-я-я! Ив. Планински, БС, 60. — Майсторе — подвикна той тихо, като стискаше картечния пистолет и не отделяше очи от улицата. Д. Ангелов, ЖС, 489. — Помага Бог, Иване — подвикна Стоил. М. Смилова, ДСВ, 9. — Давидко бе! Не подвикна ли ме някой преди малко? Ей, Стоиле! Й. Радичков, К, 57. // Казвам, изричам нещо на някого настойчиво, със заповед; нареждам, заповядвам, изкомандвам. Те [войниците] се пръснаха из всички улици на селото, като подвикваха високо и отсечено на зачудените и изплашени селяни: — Прибирайте се! Д.

Ангелов, ЖС, 278. Човекът се спря, почака,.. След него подвикна жена. — Хайде, ела насам! — каза тя. Н. Нинов, ЕШО, 23-24. Някой изшитка, друг подвикна: "тихо, тихо!" и шумът утихна. Д. Добревски, БКН, 171. — Хайде, не се мотайте! — подвикна Пешо и запълзя нагоре по камъните. Т. Монов, СН, 61. Личо настани копачите,.., ласкаво подвикна на конете: — дий, дий у дома! Н. Нинов, ЕШО, 103. // Скарвам се на някого; сопвам се, хокам. Тъй много крадат тия свраки, че ако не подвикваш, могат целия ти двор да разградят. Й. Радичков, СР, 91.

3. Прен. За животно, птица, или някакъв уред, инструмент — издавам присъщия ми звук, шум, глас. Врабецът си върти шията и подвиква: чир, чир! Й. Радичков, НВ, 8. Тук и там нощем подвикне брадва — "Кр!" — рече дървото и изчезне я натоварено в каруца, я върху нечие рамо. Й. Радичков, СР, 21. Пръснати из сечините под скалите, те [козите] бръстеха шума и подвикваха непрекъснато една на друга: Йе! Йе! Й. Радичков, СР, 6. подвиквам се, подвикна се I. Страд. от подвиквам. II. Взаим. от подвиквам. Отново настъпи тишина .. войниците и полицаите стреляха по хрумвания и напосоки. Те започнаха пълзешком да се събират и с лек шопот да се подвикват един друг. Д. Ангелов, ЖС, 436. Ято врани прелетя над главите им, птиците се подвикваха сънено една друга, за да не се изгубят в тъмнината. Й. Радичков, СР, 6. подвиквам си, подвикна си възвр. и взаим. Офицерите и войниците говореха и си подвикваха на висок глас. Д. Ангелов, ЖС, 11. Моряците от разните екипажи си подвикваха на висок глас. Б. Шивачев, ПЮА, 137. Момчетата наистина не мирясваха. Подтичваха, подвикваха си престорено грубо и засияваха за миг, щом дочуеха някоя похвала от Боляра. Т. Монов, СН, 104.

Списък на думите по буква