ПОДВИКНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍКНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); подвѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подвѝкнат, прех. и непрех. Подвиквам. И долете тогай блажена Мария, / подвикнува до троица бракя. Нар. пес., СбНУ X, 25. подвикнувам си, подвикна си възвр. и взаим. подвикнувам се, подвикна се страд. и взаим.