ПОДВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЍРАМ, ‑аш, несв.; подвра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. подвря̀л, ‑а, ‑о, мн. подврѐли, св., прех. Разг. Слагам, поставям нещо под друго нещо или под някого; подпъхвам. Стрина Пена стърчи насред собата, .. после сяда на земята, като подвира десния си крак отдолу: това ѝ е и за стол, и за маса. Й. Вълчев, РЗ, 35. Само дето калдъръмът се спускаше тук стръмно и трябваше да подвират слама и вързопи под долния край на шатрата, за да не се свличат на една страна като спят. В. Мутафчиева, ЛСВ, 481. Босилка. Бабо, помогни, бабо, — [Анка и Минка] припаднаха! .. Баба Кита. (Скача, подвира сито под джебе и се засиля навън). Ц. Церковски, ТЗ, 78. подвирам се, подвра се страд.

ПОДВЍРАМ СЕ несв.; подвра се св., непрех. Разг. Заемам положение под нещо или преминавам, придвижвам се под нещо; промушвам се, провирам се. Котето се подвряло под вратата и избягало навън.

◊ Подвирам / подвра глава. Разг. Приютявам се някъде. Нямаше на село нищо друго, освен порутената къщурка, дето той и старата му майка подвираха глави. Ив. Мартинов, М, 93.