ПОДВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДВЛА̀СТЕН, ‑стна, ‑стно, мн. ‑стни, прил. Книж. 1. За институция, официално или длъжностно лице — който е на подчинение, на разпореждане на някого и изпълнява неговата воля, нареждания, решения; подчинен. Той винаги знаеше за поразиите, които вършеха подвластните на съветника люде, а това не беше добро. М. Смилова, ДСВ, 159. Подвластни на министерството бяха редица големи самостоятелни учреждения и дирекции. О. Василев, ЖБ, 414. Когато се събраха на съвет подвластните на
Кракра боляри заедно с кметовете на селата и старейшините, за да решат що да сторят, точно тогава пристигна пратеник на дядо Горазд. А. Дончев, СВС, 591-592. Подвластните на графа воеводи са бяха събрали, за да излязат и посрещнат любезната си господарка. ИГ (превод), 86. Тя [враждата] се състои в това, че в сичките времена гръците са се старале да изгонят природните български архипастире и да назначат свои подвластни на цариградският патриарх. НБ, 1876, бр. 16, 63.
2. Разш. Който е под властта, влиянието на някого или нещо; подчинен, покорен. В късите промеждутъци, когато Лора крадешком го поглежда, Яворов ѝ се струва сякаш покорен, изцяло неи подвластен. М. Кремен, РЯ, 326. — Вярно ли е, че сте искали децата да се скопяват? То е за добро. Скопците не са много подвластни на дявола. Ем. Станев, А, 122. — Моля — върни се в града! — Ако не те послушам? .. — Мога да те заставя — .. — Зная, че съм ти подвластен. Д. Вълчев, Ж, 129. ● Обр. Пред твоите празници, пролет, / подвластна душата мълчи. Н. Лилиев, Ст 1923, 52. ● Обр. Чуй, Алкмене / — до днес бе твоя годеница тя / и моя дъщеря, но участта ѝ на боговете е подвластна, синко. Г. Райчев, ЕЦ, 16.
3. Прен. Който зависи, определя се от някого или нещо; зависим. Постановката на режисьора М. Киселов е подвласна на духа, на комедийното своеобразие в "Сако от велур". ЛФ, 1977, бр. 1, 3. Колкото повече преобладава разумната сила в человека, толкова повече неговите органи стават гъвкави, и той сам по-малко подвластен на грубите желания. Ч, 1870, кн. 4, 108.
4. Истор. За територия, държава, населено място и под. — който е под управлението, властта, владичеството на някого или нещо; васален, подчинен. Виждаха се земите на бега и подвластните му села. Д. Спространов, ОП, 33. В никакъв случай Англия не ще предприеме да подкрепи турското владичество против християнските му подвластни области. НБ, 1876, бр. 12, 56. През втората българска държава [дубровнишките търговци] получили разрешение от българските владетели да търгуват свободно във всички подвластни на българския скиптър земи като Враничево,.. и др. Ст. Михайлов, ЕБС, 94. Франца .. остана подвластна на римляните около петстотин години. Ив. Богоров, КГ, 112. // За народ, жители, население — който е под чуждо господство, владичество; поробен. Ала странно: в най-тежките си часове Византия все намираше сили да се бори, да се опази. Какво я правеше така устойчива? — Културата, християнството, правовия ред, демагогията, хитростта, притъпеното народно съзнание на подвластните ѝ народи? Й. Вълчев, СКН, 160. Каймакаминът никога не казваше това, което мисли за подвластната си рая. Д. Спространов, ОП, 150. Изселванията най-често са се извършвали след войните на Австрия и Русия с Турция, понеже след всяка война положението на подвластните християни се е влошавало все повече. Б. Пенев, НБВ, 31.
5. Като същ. подвластен м. Лице, което по силата на някаква власт (държавна, служебна и под.) е в подчинено положение; подчинен. — Обвиняват те, войводо, че подучваш подвластните си към неподчинение. Кажи ми, какво ти тежи. Д. Талев, С II, 290. — Всеки разполага със своя живот, но не може да се лишава сам от него. Само господарите разполагат с живота на подвластните си. Д. Добревски, БИ, 17. Напълно не по правилата, уверявам ви, е да приемаш като нов папа още незаклетите си подвластни. В. Мутафчиева, СД, 215. Даде заповед на подвластните си, .., махне с ръка и гледа да се изпълни неговата воля. Ст. Ботьов, К (превод), 33.