ПОДВОЙВОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДВОЙВОДА, мн. ‑и, м. Остар. 1. Помощник на войвода. Длъжността подвойвода бе създадена набързо. Тя не се споменаваше в "Привременния закон за народните горски чети", но Панайот,.., настоя да се оправи това изменение. Раковски не можа да откаже. Ст. Дичев, ЗС, 462. — Ще си изберем върховно гражданско началство с председател и съветници. То ще избира войводи и подвойводи. Г. Караиванов, ЮМ, 105. Виждаше се, те тримата бяха сега тук заповедници. Борис ги познаваше: Костурчето — подвойвода на една от четите. Д. Талев, ГЧ, 452.

2. Лице с такава длъжност. Подвойводата им казал, че ако [турците] втори път насилят много, тази вечер ще излязят отвън монастира и ще са бият в гръдна битка доде или поразят врага, или измрат до един! НБ, 1876, бр.41, 156. Досега не войвода или подвойвода, но най-последен четник не се е предал жив. Пряп., 1903, бр. 39, 4.