ПОДВОУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВОУМЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подвоумя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. 1. Двоумя се, колебая се за нещо, обикн. за кратко; поколебавам се. Подвоумих се. И двете стаи ми харесаха, не знаех в тоя миг коя да предпочета. Кр. Григоров, Р, 166. "Малко момиче, искаш ли да летим над Одрин, ..?" Изненадана от този неочакван въпрос, Касабова за малко се подвоумява, но след това с решителен глас отговаря:"Искам!" ВН, 1958, бр. 2039, 4. Шофьорът погледна нивата, през която трябваше да мине, подвоуми се, пък махна с ръка и на голяма скорост подкара колата, която лудо заподскача по неравната и буцелива угар. Ст. Марков, ДБ, 363. От хубавия майски ден навън нямаше и следа. Духаше силен вятър и събираше тежки, оловни облаци над града .. Николай се подвоуми дали да тръгне в такова време, но вдигна яката на якето и се затича по улицата към високата дъсчена ограда. П. Проданов, С, 46. ^● С отрицание или с предл. без и съюз да и следващ глагол. В началото на есента стана нужда да се купуват пособия за училището в Еникьой .. Някой спомена, че ще се намерят в Меджидия. Без да се подвоуми, Васил се запъти натам. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Чии бяха тия самолюбия и тия чувства, ние нито за миг не се подвоумихме да се догадим. Ив. Вазов, Съч. XI, 65. Вуйка ми Михаил не се подвоуми да прати дъщеря си в харема на дивия татарски хан Ногая, за да спечели благоразположението му. И. Вазов, Съч. XXI, 62.