ПОДВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; подвъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подвъ̀рнат, св., прех. Диал. Връщам обратно някого или нещо; повръщам². подвръщам се, подвърна се страд.

ПОДВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; подвъ̀рна се св., непрех. Диал. 1. Връщам се, завръщам се от някъде; подвръщам се. Рано е ранила Струма невеста / с ручок на глава, с кондир на раки. / .. От там се назад подвърна. Нар. пес., НПМБ, 11-12. Стана лудо да си иде. / Пушката си заборавило, / заборави си чифт пищол, / .. подвърна се да ги тера. Нар. пес., НПБМ, 74. Гемиджии, мили брати! / Не видохте ли Стоян? / Радинке, моме хубава! / Стоян най-напред помина. / От там ли се назад подвърна? Нар. пес., НПБМ, 247.

2. Съгласявам се, отстъпвам (Н. Геров, РБЯ).