ПОДВЪДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЪ̀ДА ж. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. за. Разплод, размножаване (на добитък, животно или растение). Как да са пробира добитък за подвъда. Лет., 1876, 50. В кой и да било чифлик,.., пак ще са намери измежду добитъка, някое добро животно, .. Таквози едно животно да са избере най-много за подвъда (тамазлък). Лет., 1876, 50. // Развъждане, размножаване; подвъждане. Колко ли хиляди години са изминали докле земята да простине. да просъхне и да стане сгодна за подвъда на растения и на животни? Лет., 1872, 129.

2. Прен. Начало, основа на нещо. Вкъщи ся потая подвъда на народний характер. Й. Груев, СП (превод), 291. Готовите пари,.., часто могат би подвъда на бъдъщий имот и на охолен поминък. Й. Груев, СП (превод), 214-215. Ето това е вече начало, подвъда на един капитал. Лет., 1873, 214-215.