ПОДВЪРГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЪ̀РГВАМ, ‑аш, несв.; подвъ̀ргна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подвъ̀ргнат, св., прех. Остар. Подвъргавам; подвергвам. Падението на първото българско царство най-повече подвъргнало езика под разнообразните действия на чуждите елементи. СбС, 1875, кн. 1, 108. И ми заповяда да я [блузата] съблека, .. тая жестокост — да ми отнеме това, що не беше негово, и да ма подвъргне на мразовете, скъса и последните жици на моето търпение. Ч, 1871, кн. 19, стр. 599. Като ни подвъргна [принц Батенберг] из за нищо на преследование, не трябаше ли да му дойде на ум това поне, че и ний,.., на неговите дни бяхме министри. П. Р. Славейков, ПХС, 61. подвъргвам се, подвъргна се страд. и възвр.

ПОДВЪ̀РГВАМ СЕ несв.; подвъ̀ргна се св., непрех. Остар. Книж. 1. Излагам се (в 1 знач.), претърпявам, понасям, подвъргавам се, подвергвам се. Человеческото телосложение .. са подвъргва доволно често на твърде разрушителни влияния. СбС, 1875, кн. 1, 31. Но във времето на съня, .. ума ни са подвъргва на сякакви неестествени въображения. С, 1872, бр. 32, 253. Близо до устията на Ориноко, във времето на продължителните дъждове, областта .. са подвъргва на наводнение. Знан., 1875, бр. 16, 253.

2.Подлагам се, претърпявам. Законите за благозвучието на старобългарския език са изисквале, щото множество думи да са подвъргват на различни изменения, или някои гласни букви да преминуват една в друга. СбС, 1875, кн. 1, 186.