ПОДВЪРТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЪРТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подвъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. подвъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. подвъртѐли, св. Диал. 1. Прех. Засуквам, усуквам. Млад човек, може би с две-три години по-възрастен от нея, понаперчен, подвъртял рижи мустачки, кривнал малко настрана каскета си като сущински ергенин. Кр. Григоров, ПЧ, 147. — Хайде, момчета — рече Бусара и подвъртя мустак. — То буковата шума не я ядат много добиците, но има ли я, не е лошо. Кр. Григоров, ОНУ, 114. Избръснат, подвъртял мустаците, пуснал ресите на червения си пояс, той се засмя и поздрави. РД, 1950, бр. 103, 2.

2. Непрех. Завивам, отклонявам се; свървам. Спас подвъртя по друга пътека. Танчо се върна като пребит. Кр. Григоров, ТР, 49. Като подвъртяха по нагорното, двамата трябваше да се разделят. Листниците на Стоил бяха в Церова падина, а на Танчо — в Яловарник. Кр. Григоров, ТГ, 44. И току се упъти към Манка. Бе я съзрял още когато подвъртя към берачките. Кр. Григоров, ПЧ, 133. подвъртявам се, подвъртя се страд. от подвъртявам в 1 знач.

ПОДВЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; подвъртя се св., непрех. Диал. Въртя се; повъртам се, мотая се, размотавам се. Защо се подвъртяваш и не тръгваш?