ПОДВЯЗКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДВЯ̀ЗКА ж. Остар. и диал. 1. Превръзка. Кога влезна при доктора, той се озърна внимателно наоколо си и хвърли подвязката на кревата. Ив. Вазов, СбНУ II, 5. Нога му [на кучето] била с камък смазана, и страшно ся мъчило. Агнеса му рана отрила и с кърпа обвила, а отгоре завязала със своя подвязка. С. Радулов, ГМП (превод), 126.

2. Подвръзка (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).