ПОДГАВРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГА̀ВРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подгавря като прил. Остар. и диал. Опозорен, охулен, обруган. Който е другите в тъмница запирал и най на високо място стоял, гордил ся, и не щял да припознава другите хора: той ненадейно след това ще лежи мъртъв, подгаврен и окашмерен с безчетни хули. П. Р. Славейков, СК, 12.