ПОДГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДГА̀РЯМ, ‑яш, несв.; подгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. подгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. подгорѐли, св., непрех. Диал. Изгарям1 (в 3 знач.); прегарям, подгорявам. Нивата започна да подгаря, взе да жълтее. Ст. Даскалов, СД, 580. Но макар Гороцвет да не е безводно село, все пак има места, дето подгарят при силните жеги. Не ги ли полееш, нищо и няма да вземаш. Кр. Григоров, ТГ, 17. подгарям се, подгоря се страд.