ПОДГЛА̀СНИК

ПОДГЛА̀СНИК, мн. ‑ци, м. 1.Лице, което е в края на избирателна листа, след определения брой кандидати и бива избрано при отпадане на някой от тях при избори, номинации и под. — Видя ли нашата бюлетина? — рече най-сетне Киро, .. В тази бюлетина той и сам бе вписан, макар и сред подгласниците. Г. Караславов, ОХ III, 159. Градската избирателна комисия напълно правилно е провъзгласила 101 народни съветници и 11 подгласници. ОФ, 1947, бр. 1448, 5. Контролният съвет [на съюза на учените в България] се избира от Общото събрание на пълномощниците с тайно гласуване в състав от девет души и трима подгласници.

2. Разш. При състезание, конкурс и под. — лице, което е на второ място след този, който е спечелил, който оглавява класирането. Подгласник в ранглистата. // При подобни обстоятелства — титла на лицето, спечелило втора награда, което е на второ място в състезание, конкурс и под. Подгласник на световната купа на Формула едно.

3. Остар. Кандидат. На 1869 той ся определи подгласник за в Камарата на представителите. ИЗ 1874-1881, 1877, 319. Подгласникът за папския престол трябва да бъде стар поне на 55 години и не трябва да има някой забележителен телесен недостатък. ИЗ 1874-1881, 1877, 175. В 1845 той съдействувал с други за полагането на един закон, чрез който житото да влазя в Англия без мито. Тази му постъпка дотолкова не угодила на партията му, щото той не можал да ся избере пак за член на Парламента от предишното си окръжие, и затова той станал подгласник в друго окръжие, дето и сполучил. ИЗ 1874-1881, 1877, 264.

Списък на думите по буква