ПОДГЛЀДНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Шпионин; съгледвач. Тръгнаха убо вси наедно; а вечерта когато слязоха на едно село, видяха, че докарали едного .., когото уловили в Унско, защо бил дошъл там като подгледник .. от Греко-Римска страна. Г. Кръстевич, ИБ, 341.