ПОДГОВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДГОВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; подгово̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Наговарям1; подсторвам. — Мамо, мамо, .. Илка е подговорила и Веско против мене. Кр. Григоров, ПЧ, 143. Той подговори видинския управител Страшимира да са отрече от Търновския патриах и да си присъедини областта в духовно отношение към Цариградската патриаршия. Р. Каролев, УБЧИ, 66. През пролетта са беше скарал с Димитра Пехливанинът,.. Х. Димитър подговорил гореказаният Михал Куртйоглу да убие Пехливанина. П. Хитов, МПСП, 103.
2. Проговарям, продумвам, казвам; река, изричам, думам. Вечерта още отидох у тях, и щом им подговорих за това, те се обрадваха, като да се касаеше да направят това, което им исках за своите деца. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 744. Дамяновата стара майчица / тя на Дамяна подговаряше: / — Дамяне, синко, / ти къде ще идеш? Нар. пес., СбВСт, 1931, 370. А тогай си Марко подговори: / — Бог те убил, царе Сулимане! / Дай си мене той жълти алтъне. Нар. пес., СбНУ XLIII, 46. подговарям се, подговоря се страд.