ПОДГОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГО̀НЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подгоня като прил. Който е подложен на гонение, преследване или унижение; гонен, преследван. Тя беше преживяла вече целия ужас на живота си без него, всичкия срам на подгонената бездетна жена. Т. Монов, СН, 181. Едничък жив, / остана, — в дивата гонитба, вик и врява, / едничкий между тях.., / подгонен и в несвяс. П. П. Славейков, КП ч. III, 139. Упованието техно — войските, подобни / на подгонени просеци, веч са пред тях. К. Христов, ПП I, 79. Кръвниците секли и клали подгонените жени и деца. НБ, 1876 (притурка), 5. // За животно, дивеч — който бяга, тича при гонене, пришпорване, при лов, или от уплаха, страх. Под тая гора имаше дол. Подгоненият дивеч избягваше към дола и кучетата загубваха веднага следите му. Ем. Станев, ЯГ, 35. В ранната вечер без звук / ято подгонени птици / дружно отлитат на юг. Н. Лилиев, Ст, 88.

◊ Като подгонен, побягвам (хуквам и др.). Много бързо, изведнъж и с всичка сила побягвам. Тя се втурва навън като подгонена, цялата ѝ фигура излъчва стъписване и болка. Др. Асенов, СВ, 104. Всяко слизане ни изпълваше със смесено усещане на страх, на срам .. и на мъка. Минавахме през заледения и опустошен град като подгонени. К. Константинов, ПНП, 33. Аз се върнах и поех навън като подгонен. Г. Райчев, Избр. съч. II, 227. Като подгонено животно (куче); като подгонен звяр. 1. В съчет. с избягвам и под. Много бързо, с всичка сила и изплашено побягвам. Може би пътят ѝ не беше за тука, но тя [жената] избяга като подгонено куче. М. Грубешлиева, ПИУ, 225. 2. В съчет. с прекарвам (живея и др.). В страх, несигурност. Живея като подгонен звяр... Изплащам, казано с ваши думи, греховете на баща си и дядо си, които са проявили безрасъдството да станат банкери. Д. Димов, ЖМ, 20. Какви мъки претегли Осман, докато се измъкне от сребърния кафез на бея! Седем дена и седем нощи се блъска в Македонските планини, като подгонен звяр. Най-сетне стигна в Атон. А. Каралийчев, ПГ, 120.