ПОДГОРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДГОРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; подгорча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Правя нещо да стане горчиво; вгорчавам. И залюби [Цона] Цвятко чушка, / Цвятко, чушка пиперява, / девет гозби подлютила, / десетата подгорчила. Нар. пес., СбВСт, 751. Подгорчавам лютеницата. ● Обр. Ами ако Валери Петров сметне, .. да подгорчава със скептична ирония спомените за детството си? В. Йосифов, РС I, 55. подгорчавам се, подгорча се страд.
ПОДГОРЧА̀ВАМ СЕ несв.; подгорча̀ се св., непрех. Разг. 1. Ставам горчив; вгорчавам се.
2. Прен. Остар. Огорчавам се, наскърбявам се.
ПОДГОРЧА̀ВА МИ несв.; подгорчѝ ми св., непрех. Разг. Става ми горчиво, усещам горчив вкус; загорчава ми.