ПОДГРА̀ДА

ПОДГРА̀ДА ж. Диал. 1. Ограда. Покрай ниската подграда на купището се бяха стълпили с провлечени по земя кореми гъските. П. Тодоров, И I, 59. Подградата, отдето ся виждаше езерото, беше порутена и на средата пресечена от широка пукнатина. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 98. Яз ща да ида напред, / да иде Стоян да види / има ли конак за юнак / и за стадото подграда, / и за овчари вечеря! Нар. пес., СбНУ XLVI, 85.

2. Опора, подпора (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква