ПОДГРАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДГРАДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подградя като прил. Остар. 1. Който е укрепен допълнително с някакви опори, обикн. със зид. На предната страна на гостилницата имаше наддадена към езерото една тясна подградена стая. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 98. И върна се в министерството си и написа дълбок мъдър доклад от четирийсет листа, с който предлагаше да се поправи грешката на природата,.., и да се махне извора из долчето, така просташки и неестетически подграден. Ив. Вазов, Съч. IX, 191.

2. Който е ограден, заграден. Насреща от другата страна подградена градина .. До градината отпред висока асма, под която е сложена маса. П. Тодоров, Събр. пр II, 400.