ПОДГЪ̀РБВАМ

ПОДГЪ̀РБВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подгъ̀рбя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. 1. Превивам гръб; превивам се, навеждам се. Кой ли ще купува тютюнец на баба .. Тя още тогава .. все повече се подгърбваше в градинчето, късаше листа от посадения тютюн и друг забождаше. Кр. Григоров, Н, 195-196. Руфат бей се залюля, улови се за ръчката, подгърби се и взе стъпалата през две. К. Петканов, ЗлЗ, 76-77. // Превивам гръб под нещо, подпирайки нещо. Пратих Коста Гугльов да го извика, но Алито го изпъдил: .. "Отваряй, мюфти Али!" Не отваря. Подгърбих се на агоската порта и я отпрах. Н. Хайтов, ПП, 99.

2. Изгърбвам се, прегърбвам се; сгърбвам се, сгърбушвам се. С години крушата остаря, подгърби се и напуканата ѝ кора се покри с мъхове и лишеи. Кр. Григоров, ОНУ, 155.

3. Прен. Заемам се да направя, да свърша нещо; натоварвам се, наемам се, нагърбвам се. Ако навикнете отсега да извършавате с внимание и прилежание всичко, на что ся подгърбите и да намирате удоволствие в трудолюбието, тогава истина ще можете и в бъдащето да добивате всичко, что ще ви бъде нужно. С. Радулов, НД, 42. — Море как си свикнахме заедно да работим, за нищо на света не ти се подгърбвам сама по нивите, та каквото ще да става — рече ѝ друга жена. Кр. Григоров, И, 81. Мливарите си помагаха един на друг .. Най често се подгърбваше бай Фильо, когото всички познаваха. Кр. Григоров, Н, 151-152. Защо [гръцкото духовенство] са ся подгърбили да управляват и наставляват едно стадо, на което не щат да оценят природата, язика. Бълг., СбПер. п II, 62.

4. Тръгвам (в 1 знач.); поемам, запътвам се. Потрябва ти греда или дирек да си подпреш кошарата, подгърбиш се на ранина, та в Рашков дол. Отсечеш дървото. Кр. Григоров, ТГ, 112.

— Друга (остар.) форма: подгръ̀бвам се.

Списък на думите по буква