ПОДЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДЗЀМАМ1, ‑аш, несв.; подзѐма, ‑еш, мин. св. подзѐх, прич. мин. страд. подзѐт, св., прех. Разг. Подхващам (в 1-3, 7-10 и 14 знач.); подвземам1, подвзимам1. — Ех, сестро, и не питай! — подземеше от друга страна да се оплаква пък майката на невяста Панчовица, кога я запита някоя комшийка за дъщеря ѝ и за зет ѝ. Т. Влайков, Съч. II, 96. — Защо пак подземаш разговори за неприятни неща — намръщи се Андрей. — Знаеш, че не обичам тази тема. В. Ченков, ПС, 74. — Я гледай пък тази [Захарина] каква ме е подзела! "Ще изстинеш", "ще се разболееш". Ти ли знаеш, или аз? Ил. Волен, ДД, 83. "Дай ми я секирана, е рекло детето, ако сакаш да те внесам во вода!" Рибата се свъртила со опашката, я подкренала ръчката от секирата и детето си я подзело. Нар. прик., СбКШ ч. II, 102. подземам се, подзема се страд. Тоя вик се подзема от целия почти лагер. Й. Йовков, Разк. I, 37. — И реч през речи до захлас / се ту подземаха, ту разговори лихи / се в миг вмълчаваха. П. П. Славейков, КП ч. III, 291. При всичката слабост на своите сили нашите неосвободени братя с правото си пред света и с надежда в нашата помощ откриха борба неравна, борба ужасна, ако от нас тя не се подземе. Пряп., 1903, бр. 29, 1.
ПОДЗЀМАМ СЕ несв.; подзѐма се св., непрех. Остар. и диал.1.Надигам се, привдигам се, повдигам се; подемам се. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. М. Георгиев, Избр. разк., 109. Със сълзи на очи си [болната] искала да улови ръката на священика, като са подземаше да стане. У, 1871, бр. 11, 168. // Издигам се. Светлива звезда Зорница гордо са подзема нагоре в небосклона, като да иска да са скрий от друго по-голямо светило, що иде след нея. Ил. Блъсков, ЗК, 6.
2. Започвам1 (в 3 знач.), започвам се; подхващам се, настъпвам. Той [Коперник] друго чете на небето, а друго учат стари звездобройци. У него ся подзе борба между неговите съглядвания и старий свят. Лет., 1874, 129.
3.Заемам се, залавям се; захващам се, наемам се. Свекоро умре. Остави им около двайсе декара имот. Тия се запретная за работа — не е за разправяне .. Бащата се подзема със синовете и ела гледай, що се работи! Е. Огнянова, НШ, 24. Пръв, който ся подзел да прави тия [земеделските] оръдия, загубил е бил доста время, като работил въз тях. Й. Груев, Лет., 1873, 214. // Със съюз да и следв. гл. Започвам1 (в 1 знач.); подхващам, захващам1, начевам, поемам, подвземам1, подвзимам1. Сега си Иванчо прихлупи очите на дядопоповите колене, подзе са да плаче, да пролива сълзи и да са реди, щото дядо поп остана замаян. Ил. Блъсков, ПБ III, 67.
4. Събирам се, повеждам се. Помниш ли, палто ти мило, / от когат си са ушило, / от когат сме са подзели, / как сме с тебе поживели? П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 10, 1. Подзел ся е с лоши другари. Н. Геров, РБЯ IV, 84.
5. Захласвам се (в 3 знач.), задавям се. — С катран ли са намазали вратите ми? За Сийчето? — По-полека, да не чуят. Рекох, тъй, преди да се е съмнало, да го изтриете .. Дръннаха котли .. и Кудкудячката застърга с пясък. До нея, също тъй припряно, стържеше и се подземаше от плач дъщеря ѝ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 83. Повечето от старите членове говореха и отговаряха се по евангелски: .. не си струва за такъв развален, похабен син да харчим... А майката
слуша, плаче, та се подзема. Ил. Блъсков, КУ, 10.
ПОДЗЀМА МЕ несв.; подзѐме ме св., непрех. Диал. Прихваща ме. Подтикван от любопитство, младият болярин избърза към поляната .. С изненада позна отроците от Писаница. Какво ли ги е подзело да пеят среднощ молитви в гората? М. Смилова, ДСВ, 81. Тихол. — Деца, деца, мир! Млъкнете, чакайте! Кольо. — Но какво има толкова? Какво изведнъж ви подзе? Р. Стоянов, М, 23.
ПОДЗЀМАМ2, ‑аш, несв.; подзѐма, ‑еш, мин. св. подзѐх, прич. мин. страд. подзѐт, св., прех. Диал. Подигравам1; подвземам2, подвзимам2, подбивам2. — Дядо Георги .. го срам било вече от хората, които го подземали и го питали какви са тия баща и син, като не си "отписували" [писма] даже. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 629. подземам се, подзема се страд.
ПОДЗЀМАМ СЕ несв.; подзѐма се св., непрех. Диал. Подигравам се, шегувам се; глумя се, подвземам се, подбивам се. "Та за кого разправяш ти?" — / попита Божидар, като че се свести / от някаква унесеност. Разбраха, / че се подзема той, и от сърце се смяха. К. Христов, ЧБ, 218.